Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите. - Чапаев, този път ни хванаха! - Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят. Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят. След 10 минути Петка се обажда: - Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам. - Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат. След 5 минути: - Чапаев, пускам се. - Петка, дръж се още малко. - Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?

Чапаев прекарал нощта при полевата сестра Нюра. На сутринта отива в банята да се изкъпе като бял човек. След като се изкъпал, си увил около главата един голям пешкир - като чалма. Среща го Петка в този вид и решил да се пошегува с началството: - Товарищ Чапаев, въй Джавахарлал Неру? - Во первъйх, она не Неру, а Нюра. И во вторъйх, не твое дело кого я джавахарлал!

Чапаев изпратил Петка в Москва да получи секретни указания в командировка за три дни. Вместо на третия ден Петка се върнал на десетия и Чапаев го пита: - Защо закъсня седем дни? Петка отговаря: - Чапаев, нали знаеш как обичам цирка? Научих страшен номер! - Я покажи! - Добре, съблечи се, свали гащите и се наведи! Петка застанал зад Чапаев и казал: - Усещаш ли палеца ми? - Да, разбира се. Петка си протегнал ръцете пред лицето на Чапаев и казал: - А ето ми ръцете…

В музея на революцията децата питат гида: - Какъв е този скелет тук? - Това е скелетът на великия герой Чапаев. - А какъв е тоя малкия скелет до него? - Това е скелетът на Чапаев като дете.

Чапаев, много зает, седи в кабинета си. На вратата се чука и влиза Петка. - Василий Иванич, докараха \"Филип Морис\". - Сега съм зает. Просто го разстреляйте! - отговаря той, без да вдига поглед от бумагите си.

След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай. - Петка, маха ли се мръсотията? - Тъй вярно, вече се показа потника.

Чапай и Петка си купуват папагал. Дават му да пие бензин. Папагалът лети бурно няколко минути, после пада и умира. Петка пита: - Какво му стана? - Свърши му бензина, глупако!

Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: - Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! - А, не, ти ще си седми. - Как така седми? - Ами шестима вече изгонихме.

Чапаев пита Петка: - Абе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите? - Пречат ми да спя. - Как така? - Ами взеха да светят в тъмното…

Чапаев, Петка и Анка правят физзарядка: - Раз-два-ляв крак, раз-два-десен крак, раз-два-среден… Анка, защо не изпълняваш?

Петка се жали на Чапаев: - Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. - Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма. Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия. - Келнер, на колко километра са белите? - На 1 километър от заведението. - Дай по още две малки. Изпиват ги. - Келнер, на колко метра са белите? - На 500 метра. - Дай по още две малки. Изпиват ги на екс. - Келнер, на колко метра са белите? - Ами на 100. - Дай по една стограмка. Келнера им дава. - Келнер, на колко метра са белите? - Вече са пред заведението. - Петка, виждаш ли ме? - Не. - И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.

Седят Петка и Чапаев на една палма. Изведнъж към палмата се приближава слон и започва да я клати. - Василий Иванович, може тук да му е гнездото... - Ама че си глупак, Петка. Слоновете живеят в дупки.

Петка тича запъхтян при Чапаев: - Василий Иванич, Анка настъпи мина! - Знам - спокойно казва Чапаев. - Ама откъде знаеш? - Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.

Чапаев командирова Петка да се учи в Художествената академия за художник. След една година Петка се връща във ваканция. - Е, какво, научи ли се да рисуваш? - Ами горе-долу. - А носиш ли някоя картина да покажеш? - Ами да, нося. Петка вади черен лист хартия и го показва. - И какво е това? - Негри крадат въглища през нощта.

По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. - Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? - Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… - Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! - Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.

Чапаев отивайки на нивата да занесе на Петка обяд, вижда лопата с бележка на нея:"Чапаев, донеси лопата, че я забравих! Подпис:Петка" Да, обаче Чапаев се задава с обяда, а лопатата я няма. Навръщане Петка вижда лопатата с друга бележка:"Петка, не намерих лопатата. Подпис: Чапаев"

Чапай и Петка препускали на конете - гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне: - Не издържам, ще се пусна! - Трай, бе! Ще ни видят! - Е, дай поне конят да пусна!

Войници преследвали Чапай и Петка през джунглата. Чапай казал: - Петка, дай да се скрием в джунглата. - Ами ако ни нападнат тигри какво ще правим? - Ами аз ще започна да свиря на гайда, а те ще започнат да играят хоро. Скрили се те в джунглата, тигрите дошли и Чапай започнал да свири на гайда. Изведнъж ги нападнал един тигър. Двамата побягнали и се качили на едно дърво. Петка казал на Чапай: - Нали каза че тигрите ще играят хоро? - Де да знам аз че има глухи тигри.

Чапаев и Ана Картечарката си говорят: - Абе, Ана, защо на Петка му е толкова бухнала и елегантна напоследък косата? - Защото всяка вечер си втрива в нея яйца! - Брей, голям гимнастик бил той…