Петък, 9 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 16°

Разни

Сахара, жега, 55 градуса, самотен пътник язди една камила. И изведнъж камилата стъпила на криво и се контузила. До най-близкия оазис имало два дена път, а водата на пътника вече била на привършване. И докато човека вече си мислел как е протекъл живота му и дали ще отиде в ада или в рая, видял в далечината надпис "Ремонт на камили!". Приближил се той и какво да види наистина имало сервиз и някакъв човек вътре. - Извинявай, на камилата ми й има нещо и няма да мога да стигна до следващия оазис, ти си ми спасениете ще можеш ли да я оправиш? - започнал да обяснява човека. - На канала! - казал монтьора Човека веднага завел камилата на канала, монтьорът взел две тухли и с точен и премерен удар, ударил камилата по топките. Тя така подскочила и препуснала сякаш нищо и няма. - Ама какво направи бе камилата ми избяга сега ще умра от жажда, как ще я настигна. - На канала.
Оценка 0 от 0 гласа
Дълбоко в черния Космос, в една черна-черна галактика, около една черна-черна звезда обикаляла една черна-черна планета. Там, край една черна-черна река, която минавала през черна-черна долина, се издигала черна-черна планина. Там под един черен-черен връх, в едни черни-черни скали имало черна-черна пещера. Вътре в черния, непрогледен мрак, имало двама черни-черни хора, които стоели до огън с черен-черен пушек. Двамата мълчали дълго, докато накрая единия проговорил: - Абе, баджанак, май тези гуми не трябваше да ги палим, а?
Оценка 0 от 0 гласа
Съседът вече ме ненавижда официално. Вчера решихме да си изпечем шишчета на двора, запалихме барбекюто, приготвихме всичко и в същия момент чухме сирена на пожарната зад къщата, шум и крясъци. Втурнахме се да видим какво става. Оказа се, че гори къщата на съседа, от всички прозорци излизаха пламъци. Притичахме и започнахме да гледаме ошашавени. До нас стояха съседът и жена му. Той я прегръщаше, а тя плачеше и през сълзи гледаше към нас с такава ненавист в погледа, каквато не съм срещал и във филмите за войната, когато фашистите разстрелваха партизаните. Отначало не се усетих, но после зацепих, че стоим пред пожара със суровите шишчета в ръце...
Оценка 0 от 0 гласа