Жена дава на мъжа си пари да купи нова ютия. Той обаче отива в кръчмата и ги пропива. Събужда се в кръчмата чак на сутринта и се сеща за ютията. Отива в магазин за техника и моли продавачката: — Моля ви се дайте ми една ютия. Пропих парите, а жена ми ще ме убие. — Добре. – съгласила се продавачката – Ето какво ще направим. Ще сложа ютията на масата, а ти ще удариш с оная си работа по масата. Ако ютията подскочи е твоя, но ако не стане ще ти отрежа патката. Оня замахнал с оная си работа ударил по масата и ютията подскочила. Доволен се пребира вкъщи и показва ютията на жена си. Тя е малко учудена, но не задава въпроси. Лягат си двамата, но на сутринта жената се събужда от някакво думкане в кухнята. Отива там и гледа мЪжа си. Пита го: — Кво правиш бе? — Нищо бе. Тренирам за хладилник.

Бай Ганьо, французина и африканеца си говорели. Африканеца вика: — Аз си купих една ябълка… е толко голяма и като се върнах като я сложих на масата и тя се счупи. Французина казва: — Това не е нищо. Аз като си купих една ябълка като я сложихме на кантара той се счупи. Бай Ганьо вика: — Това не е нищо. Аз си купих една ябълка и като я сложих в каруцата… тя се счупи и от ябълката излезе един червей и той изяде магарето.

- Този дядо Коледа всичко обърка, – казва донаборник. — Какъв е проблема? – пита го приятел. — Преди петнадесет години преди Нова година го помолих да ми подари военна униформа. И чак сега я получавам.

Лекар бил на визитация в лудница и влязъл в поредната стая. Един пациент седял на пода и режел въображаема дъска, докато друг висял от тавана. — Какво правиш? – попитал докторът първия пациент. — Не виждате ли? Режа тая дъска. — А какво прави той? – посочил другия пациент психиатърът. — А, той ми е приятел. Малко е луд и се мисли за електрическа крушка. Лекарят виждал, че лицето на оня, който висял от тавана, започва да почервенява. — Щом ти е приятел, трябва да го свалиш на пода, преди да е пострадал. — Какво, и да режа дъската на тъмно?!

- От какво се страхуват и жабите, и момичетата? — От щъркели.

Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло. Бащата: — Сине донеси от колата тесто – ще ловим на него. Синът: — Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох. — Е нищо, донеси хляба! — Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия. — Значи да знаеш – никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим!

Една дама, млада шофьорка, спира колата на сфетофара. Светва зеленото, но колата й загасва и когато отново запалва цветът отново е червен. Това така я претeснило, че когато отново е зелено тя пак не може да запали колата и отзад започнали да бибипкат. Когато за трети път тя чака зелено, дежурният полицай идва при нея и с усмивка казва: — Това са единствените цветове, които предлагаме днес госпожо.

Библията ни учи да обичаме ближния, а Кама – Сутра ни учи как точно да го обичаме.

Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света: — Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. — Тате, ама то бил много хубав този свят. — Ами хубав е. — Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка? — Ех, какво да правим, сине, родина…

Една жена влиза в магазин и вижда един папагал. Дръпнала го за дясното му краче и папагала проговорил на френски език. Дошъл шефа и тя го попитала: — Какво ще стане ако му дръпна и двете крачета? Шефа и отговарил: — Ще се разчекне!

Разпитват млад човек: — Кажете, откъде купихте толкова качествена диплома за висше образование? — Намерих я на улицата! — Твърдите, че сте намерили на улицата диплома на ваше име? — Абсолютно! — И как ще обясните такова съвпадение? — Не е съвпадение . Просто си купих паспорт на това име по-късно.

- Какво е смелост? — Да тичаш по релсите срещу влака и да крещиш „Пази се, ще те блъсна!“.

Жена пита мъжа си: — Дълго ли ще си за риба? — Ами не, той Пешо е взел само две шишета.

Върви един човек по пътя и непрекъснато си повтаря „Ай стига бе“. Насреща му върви друг човек. Гледа, слуша и накрая решил да попита защо онзи си повтаря непрекъснато „Ай стига бе“. — Остави! – отговорил първият. Дъщеря ми се омъжи за негър. — Не е толкова голяма беда. – казал вторият. – Любов. Случва се. — Да ама първото дете се роди черно. — Е, какво да се прави, по-силна черната кръв – ражда се черно дете. — Да, ама второто дете се роди бяло. — Еее… случва се и така, сега пък бялата кръв е била по-силна и се е родило бяло дете. — Да ама третото излезна черно-бяло,черно-бяло, на раета. — Ай стига бе…

Българин отива в Италия. Тръгва на пазар, но му се дохожда до тоалетна по голяма нужда, а вече е там. Минава покрай три тоалетни и чука на първата. Отговорът е:  – Уно моменту! Чука на втората:  – Уно моменту! Чука и на третата, от вътре се чува:  – Уно моменту! Чака, чака българина 10 мин. , но никой не излиза. След малко казва: — Уно моменту, уно моменту, я ке серем на цименту!

Жена се прибира късно вечерта през парка. Гледа зад нея върви мъж. Ускорява крачките, той също. Започва да тича, и той започва. Хвърля си чантата, поглежда – той продължава да тича. Захвърля си палтото, но той я настига и й се нахвърля. — Господине, нямам никакви пари! Нямам пари! — А аз безплатно! Безплатно!

Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-секси роклята, която имам (пазя я за специални случаи). Лакирах се с розов лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата ми огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото осъзнах, че днес в офиса ще съм номер 1. Излязох от нас, вървях и виждах, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми. Но той успя да развали хубавото ми настроение само с едно изречение: — Какво си облякъл бе, Трифоне???

Руският министър на отбраната казва на подчинените си: — Американците ни предлагат да ни помогнат в разоръжаването. Искат да им изпратим половината си танкове да ги нарежат и претопят на техни разноски. — Е, няма лошо… — Ама май е по-добре да им пратим ракетите. — Защо? — Ами на танковете трябва да им плащаме транспорта, а ракетите ще ги засилим на собствен ход.

Прибира се Дракона изморен в къщи и от вратата се провиква: — Ей, жено, какво има за вечеря? — Тройка братя с гарнитура, а за десерт… златна ябълка – отговаря покорно Ламята.

Турист се регистрира на рецепцията на хотел. — Администратор! Какво е това, което пълзи по регистрационната ми карта? — Бълха, Господине? — Нямам нищо против, че в хотела има бълхи. В много хотели ги има, вече съм свикнал. Но когато бълхите излизат, за да видят, в коя стая ще се настаня – това вече е прекалено!