Мъж е поканен на офицерски бал. Обикаля той между гостите с чаша бяло вино в ръка и си търси дама. Насреща му - възрастен генерал. Заприказвали се, харесали се, започнали дружески да се потупват и да смигат на жените. По едно време мъжът попитал:
- Слушай друже, а според тебе онази русата, която седи там в дъното на залата, може ли да духа?
Генералът с напета и бавна походка се отправил в тази посока, спрял пред дамата, разгледал внимателно лицето й, върнал се и казал:
- Може!
Мъжът отвел веднага мадамата в друго помещение, където били насаме и след като се върнал казал:
- Духа и още как, направо щеше да ме отнесе. Ами тази, с червената рокля пред нас, тя може ли?
Генералът отишъл при дамата, дълго и внимателно разглеждал лицето й, върнал се и казал:
- И тази може да духа!
Мъжът отново се убедил в съседната стая, че генерала е прав. Накрая попитал:
- Всъщност, би ли ми казал как така безпогрешно определяш дали една жена го може?
- Вглеждам се в лицето й. Има ли уста - значи духа!
На чукчата му попаднали отнякъде сума пари, и к’во да ги прави - вложил ги в банка. Здрав влог, едър спестител един вид, изпращат го с уважение. На другия ден обаче чукчата пак пристига в банката.
- Тегля си парите.
- Ама как, ама защо…
Тегли и това е. Ама си ги иска и в чисто нови банкноти. Какво да го правят - клиент. Нареждат му един куп нови банкноти. Сяда в един ъгъл, брои ги, и отива пак на касата.
- Пак ги внасям.
Клиент, какво да го правят… Издават му нова книжка, изпращат го с уважение. На излизане чукчата вика:
- Утре пак ще дойда да си ги преброя.