Сряда, 18 ноември 2026 | Хасково Облачно 15°
Червената шапчица, по Едгар Алън По Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
Любими Герои 5,019 прегледа
Следващ →

Още вицове

Във влака пътували, българин, французин, американец и една блондинка. По време блондинката, без да иска, се изпърдяла. Французина, като джентълмен, поел отговорност и се извинил - уж, че е бил той. След малко блондинката отново се изпърдяла. Американецена се проявил и той като дженталмен и се извинил. Дошло време българинът да слиза от влака. Спрял се на вратата на купето и се обърнал към пътуващите: - Господа, ако след малко госпожицата се насере, да знаете, че съм аз. Три попа трактуват Божието слово. Първият казва: - Аз съм пратеник на Господ. Вторият: - И аз съм пратеник на Господ. Третият: - Момент, момент! Аз никого не съм пращал!?! Блъскат се на светофар "Запорожец" и "Мерцедес 600". От "Мерцедеса" излизат четири говеда, а от "Запорожката" стар дядо. Мутрите му казват: - Дядка, ако утре по това време не ни донесеш 10 000 $, то с теб е свършено. Срещат се на следващия ден. - Дядка, донесе ли парите? - Синко, от къде да ги взема толкова пари? - Добре, направихме хубава сделка, за това ти опрощаваме 2000. Утре ще ни донесеш осем хилки. И си тръгнали. На следващия ден. - Къде са парите? Дядото жално обяснява колко е беден. - Добре, днес шефът е рожденик, утре да донесеш 5 000 и си свободен. На следващия ден. - Е, старчок, донесе ли кинтите? - Нямам толкова пари, много съм беден. Старшата мутра озверява: - Край, до тука беше. Пешо, застреляй го!... Дядото плаче: - Знаех си аз - днес тъщата има рожден ден. Александър Божков влиза в един супермаркет и напазарува много неща - салами, кашкавал, сирене и др. Излиза си през касата без да плаща и касиерката го пита: - Господин Божков, а парите? - Спокойно, ние за това пари не взимаме. Вуте бил най-големият свинар в околията.Много си обичал прасетата,готвел им ,чистел им,пеел им,абе гледал ги като пеленачета-такава обич,такова нещо-почти не излизал от кочината,направо бил вманиачен в отглеждането им.Един ден Нане отишъл да го търси: -Пено,къде е Вуте? -Как къде-при прасетата е.Лесно ще го познаеш-той е със шапка.