Срещат се двама на улицата.
Първият:
- Ти, защо си толкова тъжен, бе?
- Ами, син ми се роди!
- Ами, радвай се! Как го кръстихте?
- Людвиг.
- Е, защо пък Людвиг?
- Ами, защото е четиринайсти!
- На младини исках да стана моряк.
- И защо не стана?
- Защото съм много разсеян. Кой знае какви бих ги направил на кораба.
- А сега какво работиш?
- Аптекар съм.