- Татко, викат те на малка родителска среща.
— Как тъй малка бе?
— Аз, ти и директора.
— Защо?
— Подпалих кабинета по химия.
След няколко дни.
— Татко, пак те викат.
— Защо?
— Взривих кабинета по физика.
След още няколко дни.
— Татко, пак те викат.
— E, тоя път няма да отида.
— Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.
Един човек излязъл на разходка и точно минавл през вратата, когато един глас в него се обадил:
— Спри! Опасност!
Човекът заковал на място и „прас“, пред него се разбила саксия. Учудил се той и продължил. Като пресичал улица, вътрешния му глас пак казал:
— Спри! Опасност!
Човекът спрял и една кола профучала на сантиметри от него. Той казал:
— Кой си ти, че два пъти вече ме спасяваш?
— Аз съм твоя вътрешен глас.
— Ами можеш ли да ми се покажеш ей тука, на ръката ми?
И хоп-едно мъничко човече се появило на дланта на човека и казало:
— Ето ме.
Човекът го смазал бързо с палеца си и казал:
— А къде беше като се жених, бе?