Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа:
- Ей, дългия! Кой е най-красив в гората?
- Ти, лъвчо.
След малко среща зебрата:
- Ало, раираната! Кой е най-красив в гората?
- Ти си, лъвчо.
Продължава нататък и вижда слона:
- Ти там, клепоухия! Кой е най-красив в гората?
Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя.
Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори:
- Ей, кво се нервираш бе? Можеше просто да кажеш - "не знам".
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?