Чапай и Петка живеели в отдалечени градове. Веднъж Петка получил писмо от Чапай. В него пишело: "Как си?
Аз съм добре". Тогава Петка изпратил на Чапай колет. Като го отворил Чапай намерил вътре един камък и бележка: "Ето този камък ми падна от сърцето, като разбрах, че си добре".
Звъни телефонът. Малко момченце вдига слушалката.
— У дома ли е татко ти? – пита мъжки глас.
— Много ми е тежко да кажа това, но го няма.
— А, защо ти е тежко?
— Защото страшно мразя да лъжа!