Чапай и Петка живеели в отдалечени градове. Веднъж Петка получил писмо от Чапай. В него пишело: "Как си?
Аз съм добре". Тогава Петка изпратил на Чапай колет. Като го отворил Чапай намерил вътре един камък и бележка: "Ето този камък ми падна от сърцето, като разбрах, че си добре".
Някаква баба се обажда притеснена на пожарната:
— Котката ми се качи на едно дърво и не може да слезе, можете ли да дойдете да я свалите?
— Няма страшно, бабо! Ще огладнее и сама ще слезе.
— А ако умре от глад?
— Абе бабо, да си виждала някога на някое дърво скелет на котка?