Сряда, 18 ноември 2026 | Хасково Облачно 17°
Пернишки логопед бързо успял да убеди софийски таксиметров шофьор, че не е правилно да казва "до гарата 20лв", а "няма проблем, пет лева".
Професионални 4,131 прегледа
Следващ →

Още вицове

В една детска градина пламнал пожар. Когато дошли пожарникарите огънят бил обхванал първите три етажа, и учителките и децата седели на покрива, а огънят застигал и тях.. Когато дошли пожарникарите, казали на учителките да хвърлят децата, а те ще ги хващат... хвърлили едно бяло дете, хванали го. Хвърлили второ бяло, пак го хванали. Хвърлили едно черно, и пожарникарите се отместили настрани, и то се размазало в земята.. и така накрая останали само мангалчета на покрива, а нормалните деца били живи и здрави долу. Единият пожарникар забелязал, че горе са останали само учителките, и няколко черни, и се провикнал: - Айде стига сте ги хвърляли тия обгорелите, скачайте вие! Наташа пита поручик Ржевски: - Поручик, а Вие някога обичали ли сте? - Ами… ебал съм. - Фи, поручик, аз говоря за човешка любов… - И с хора съм го правил. - Ах не, говоря за чистата любов. - И това е било, особено в банята. - Вижте, все пак имам предвид онази висока любов… - И на задна прашка на камбанарията съм го правил. - Поручик, говоря за любовта за цял живот! - Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва… Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: - Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?! В центърът на София каца златна летяща чиния. Паника сред хората на площада, викове, суета... Излиза Софиянски да посрещне извънземните, отваря се люкът на чинията и излизат едни малки човечета целите в златни дрехи,златни скафандри, златни пръстени и ланци. Посреща ги Стефан с добро, кани ги на вечеря в Шератон - ценни гости все пак. Дошло време да си тръгват, сбогували се, но кметът го глождел един въпрос: - Извинете, уважаеми марсианци, искам да Ви питам нещо.... Абе, всички марсианци ли сте такива-златни? -Ааа, не - само арменските марсианци сме такива - излитайки се провикнали те... Говорят си две приятелки. - Как може перд всички да ме наричаш глупачка?! - Извинявай, но не не си ме предупредила, че го криеш...