В едно полицейско управление ченгетата имали безотказно действащ метод за постигане на самопризнания - ако някой престъпник не искал да си признава золумите, го пускали на полицая Пешо. Пешо го обработвал "по мъжки" и до няколко минути от карцера се чувал глас: "Стига, моля ти се, всичко ще си кажа! ". Един ден обаче довели при Пешо много корав престъпник - три дена Пешо го работел, а бандитът не казвал и гък. Накрая Пешо взел да му се моли: "Айде, признай си бе, че направо ми сриваш реномето. Кажи поне нещо, моля ти се! ". Престъпникът промълвил: "Пешо ..... обичам те ..... "
"Съгласна ли си да му събираш чорапите от пода, да го посрещаш в петък пиян на талпа посред нощите, да го пускаш за риба с пренощуване, да гледаш с него футбол, да търпиш приятелите му и да носиш цялото домакинство на гърба си?... Съгласен ли си - да й даваш цялата си заплата, да помниш всички дати, редовно да й подаряваш цветя, да обичаш тъщата, да не пиеш, да не гуляеш и ежедневно да изпълняваш съпружеския си дълг?;
- Така трябва да се пита! А не, - "в мъка и в радост...", да мрънкат всякакви глупости!