Умрял един човек и цъфнал пред вратата на Рая. Наредил се той на опашката и като стигнал до Свети Петър оня отворил тефтера да провери става ли за рая или не.
- Ти момче не си за рая. Ей тука пише, че си спал с балдъзата, с тъщата, а даже и с тъста си...
- Чакай, чакай Свети Петре, ще ти обясня какво стана.. Седя си аз един ден в къщи, жената я няма, и идва балдъзата. Седна тя при мене разприказвахме се и аз я изчуках. Да ама по едно време влиза и тъщата. Първо се развика ама после се разприказвахме и нея изчуках. Не щеш ли и тъста се прибра. И той първо се развика ама после се разприказвахме....
В това време Свети Петър го прекъснал:
- Добре бе, добре аре влизай в Рая, че нещо много се разприказвахме нещо....
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше.
- \"Заключено е!\" - помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.