Братовата жена на Иванчо миела прозорците, качена на висока стълба. Минал отдолу Иванчо, хвърлил един поглед и промърморил на себе си:
- Ех,че баджааак.
- А, пък батко ти не го харесва - обадила се снаха му от стълбата.
- Сито, кучето, ситооооо...
Болна жена решила да изпита неща, които не е опитвала прди да умре и започнала да се глези - опитала всякакви храни, напитки. Сетила се, че не се е ебала отзад. Правили и това с мъжът. Станало чудо. Оздравяла. Всички радостни и весели само мъжът й тъжен.
- Защо така бе човек? Защо не се радваш, че жена ти оздравя?
А той отговаря:
- Радвам се, но като се сетя за тате, никога няма да си го простя. Още можеше да си е жив човека..