Сряда, 18 ноември 2026 | Хасково Облачно 17°
Две женски кенгура си говорят: - Ооо, близнаци ли, ooo... не ми е по джоба!
Животни 4,480 прегледа
Следващ →

Още вицове

Прибира се мъж и заварва жена си с любовник. Вади пистолет и му казва: - Ела с мен! Отишли в другата стая и там му казал: - Нека веднъж завинаги да се разберем, кой ще бъде с нея. Ще стрелям два пъти и двамата ще паднем и при който първи дойде, той ще остане с нея. Жената чула двата изстрела и изтичала в стаята, и като видяла казала: - Иване, излез! Тез кретени тук се изпозастреляха! В сляпо царство едноокият царува. - Келнер! Нещо в супата ми плува! - Разберете, това е супа! Там винаги нещо плува. - Да, но то плува кроул и прави вълнички! Една вечер Марк отишъл в дома на свой приятел и позвънил на вратата. - Тони тук ли е? - попитал той. - Не - отвърнала жената на Тони, Вики, която излязла по халат за баня, - но скоро ще се прибере, ако искаш да го почакаш. Марк седнал в дневната с Вики. След няколко минути той казал: - Вики, винаги съм си мислил, че имаш страхотни гърди. Ще ти дам сто кинта, за да видя само едната. Вики се смаяла, но за толкова пари си струвало. Тя разтворила халата си и показала едната си гърда на Марк. Той й дал стоте долара и казал: - Ще ти дам още сто кинта, ако ми покажеш и другата. Вики разтворила халата си още малко и му показала втората си гърда. Марк й дал стоте долара и казал: - Съжалявам, повече не мога да чакам Тони. Трябва да си вървя. Предай му, че съм се отбил. Когато Тони се прибрал, Вики му казала: - Приятелят ти Марк се отби вкъщи. Тони попитал: - А остави ли двестате кинта, които ми дължеше? Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски: - Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и... Господа, срам ме е но се насрах. В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил: - Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта... В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи... - Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.