Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
Из дневника на корнет Оболенски: "На третия ден пристигнахме в градчето Н.
Изпихме всичкото шампанско и коняка в местната кръчма. Преспахме със всичките модистки в заведението на мадам Жози, потрошихме стъклата на земската управа.
Вчера изпихме всичкия самогон, земската управа я изгорихме, от кръчмата и от заведението на мадам Жози са останали само стените, преспахме със светските дами и монахините.
Обаче днес сутринта в полка пристигна поручик Ржевски и тогава наистина стана една..."