Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Стоят си двама пенсионери баба и дядо на една пейка и дядота казва:
- Пенке, спомням си като бяхме млади на тази ограда отпред какъв секс правихме.
- Ех, ех спомням си и аз - отговаря бабата. - беше млад и ненаситен.
- Искаш ли и сега да пробваме - предлага дядото. - да си припомним малко младините, а?
- Ами..... добре - съгласява се баба Пенка.
Съблекли се те и да пробват. Облягат се на оградата и почват. След 45 мин бабата:
- Ей, значи всичко си беше както преди. Такъв си си ненаситен, точно като едно време.
- Да бе, да като едно време, само дето тогава по оградата не минаваше ток.