Четвъртък, 8 октомври 2026 | Хасково Облачно 13°
Иванчо пише съчинение за своя баща: "Моя татко е най-храбрия и най-силния! Той може да преплува и най-широката река, може да победи и най-лошите бандити! Моя татко може всичко. Но най-често му се налага да мие чинии, да простира прането и да изхвърля боклука."
Иванчо и Марийка 4,527 прегледа
Следващ →

Още вицове

Червената шапчица, Оноре дьо Балзак Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея. Седи мъдрец и размишлява. Към него притичва развълнуван човек: - Преди малко оттук мина един убиец, видя ли накъде тръгна? - Какъв убиец? - Убиец, бе! Такъв, който убива хора. - Палач? - Не, бе, който убива без причина. - Войник? - Не, този убива хора в собствените им домове. - Аааа, разбрах, никакъв лекар не съм виждал да минава... Работи си една жена в банка. Там трябва на всички да се усмихва, демонстрира приветливост. После обаче пристига вътрешна заповед, в която се забранява вече усмихването, а се иска просто дружелюбен израз на лицето. Оказало се, че ръководството на банката преразгледало своята политика след жалба на клиентка, която съобщила, че касиерката "..ехидно се усмихвала, давайки ми моята малка заплата". Толкова беше студено тези дни, че даже мобилните оператори са усетили по по-малкото разговори, понеже на хората им измръзвали ушите навън като говорят. Лорд Джон попада с един янки на Северния полюс. Всеки започва да строи иглу, в което да се подслони. Американецът привършва своето, излиза и вижда, че лордът е построил три. - За какво, по дяволите, са ти три иглута?! - Това първото е домът, в който ще живея - отвръща лорд Джон. - Това до него е клубът, в който ще ходя всяка вечер. А онова третото там е клубът, в който кракът ми никога няма да стъпи.