Вицет — Хасково

из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…" С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.

Любими Герои 03.10.2017 4,176 прегледа

Следващ →

Още вицове

Обобщение на Шнатърли за следствията: Ако нещо не може да се обърка, то се обърква. Турист в африканската джунгла забелязва на една поляна местен жител, който неуморно бъхта един голям барабан. - Извинете, какво правите? - пита туристът. - Вече няколко дни няма вода... - Аха, разбирам - снизходително се усмихва туристът. По този начин призовавате боговете, да ви пратят дъжд? - Слон да ти стъпи на яйцата! Просто с барабана викам водопроводчика... Кара си един шофьор на тир из някакво село и не щеш ли, от един двор на пътя му изскачат няколко патки. Той забива спирачки, но блъска две от тях. Слиза от камиона и решава да види на кого са патките, влиза в двора, а там стои една бабичка. Той й вика: - Бабо, тука сгазих две патки, ела да видиш да не са от твоите. Излиза старицата, поглежда ги и му отговаря: - А, не са от моите, аз такива плоски патки нямам. Една блондинка пита: - Как се пише правилно, Иран или Ирак? В този момент от съседната стая се обажда друга блондинка: - Това са различни градове. При доктора: - Докторе, боли ме главата. - И мен ме боли. - И сърцето нещо ме пробожда. - И мен. - Нещо и със стомаха не ми е наред. - И на мен също. Пауза. - Знаeте ли, докторе, ще отида при друг доктор... - Почакайте! Идвам с Вас!