Пастор на малко село в околностите на Абърдийн обикаля енориаршите си и ги убеждава да дадат по една лира в помощ на мисионерите, които с риск да бъдат изядени от канибали, помагат на бедните страни в Африка.
- Трябва да нахраним тези, които са гладни! - настоятелно повтаря пасторът.
- Добре де, добре - недоволства един от селяните, - ама не може ли вместо мисионери на онези диваци да се дава нещо по-евтино за ядене?
Виждам в опашката пред касата една страхотна блондинка, която стои малко по-напред, маха ми дружелюбно и ми се усмихва. Не мога да разбера, защо едно такова парче ще маха на мен и при това тя ми изглежда позната, обаче не мога да кажа от къде. Ето защо й казвам:
- Извинете, познаваме ли се?
Тя отговаря:
- Не съм много сигурна, но си мисля, че вие трябва да сте бащата на едно от моите деца!
Припомням си за единствения път, когато съм изневерявал.
- За Бога! Ти ли си тази стриптизьорка, с която правих секс на моята ергенска вечер върху масата за тенис пред всички, докато твоята колежка ме пляскаше с мокра целина и ми навираше краставица в задника?
- Не - отговори студено тя... Аз съм класната ръководителка на вашия син.