Ранна утрин. Дъщерята е за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник.
- Извинявай зетко - казва тъщата - мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии, с ятагани и кажат - момче, опъвай бабата или ти режем главата - ти к’во ша прайш?
- Ами бабо, к’во да правя, мил ми е живота.
- Че к’во чакаш тогава, турци ли да дойдат?
Иванчо пита учителката си:
- Госпожо, химикалката е от женски род нали?
- Да - отговаря тя.
- Госпожо, пълнителя е от мъжки род нали?
- Да.
- Добре защо тогава като щракам с химикалката не падат малки химикалчета?
Учителката се скарала на Иванчо, че говори само глупости. Но той продължил да търси отговор на отговор на въпроса. Питал и майка си и баща си, но никой не му отговарял, а само му се карал.
Седнал Иванчо разочарован на една пейка и се чуди. Тогава минал един полицай и го попитал какво му е. Той пак задал въпроса, а полицая се зачудил, защо наистина не падат малки химикалчета. Разглобил химикалката, разглеждал я докато накрая не паднала пружината от вътре. Тогава той казал:
- Елементарно, тя е със спирала!