Моите сетива се насочват към една история, свързана с моя колега и приятел Драго от "Чай". Вчера го срещнах съвсем случайно на улицата и се разговорихме по наши си телевизионни работи. Обаче той ми се видя малко пребледнял, изморен, очите му хлътнали, все едно от шест месеца само на чай кара, не се сдържах и го попитах: "Драго, да не се е случило нещо?". - А не, господин Трифонов - отговори ми той - просто тези дни получих топлинен удар. - Как топлинен удар в тоя студ, бе Драго? Откъде се взе тоя топлинен удар посред зима? А той ме погледна, прецени ме като дискретен човек и ми каза: "Бях на рожден ден на Лили Иванова и тя запали всички свещи на тортата!"
На една жена мъжът и умрял. Жената започнала всеки ден да ходи на гробището и да ридае:
- На кого ме оставииииии... Нямам си палто за зимата, нямам дърва за печкатаааааа... Ти, мерзавецо, ти не помисли за менееееее...
Това се повтаряло всеки ден. На пазача на гробището му писнало и един ден и казал:
- Госпожо, те умрелите всяка вечер излизат от гроба да се разходят. Ако искате, да кажа на съпруга ви за вашите претенции.
На следващата сутрин жената пак идва на гробището, намира пазача и пита:
- Говори ли с моя мерзавец?
- Да, госпожо. И искам да ви кажа, че съвсем не сте права. Човекът каза, че непрекъснато мисли за вас. Още каза, да ви предам, че в момента не може да направи нищо, защото е още нов. Ако можете да изкарате някак зимата, а на пролет щял да дойде да ви вземе при него...