На вратата се звъни. Отварят - на прага стои съседът.
- Какво има?
- Комши, защо котката ти вие така?
- Къпя я - отговорил домакинът.
- Е, и аз къпя мойта, ама не вие така!
- А как я изстискваш?
Щирлиц си вървеше из берлинските улици, а всички погледи бяха вперени в него. Какво ли го издава, мислеше си той. Дали високото руско чело, дали сините му очи, или волевата брадичка... а може би парашутът, който се влачеше след него.