Госпожа-другарката дала за домашно на учениците си да измислят три изречения с много чуство. В къщи Иванчо попитал майка си: - Мамо, кажи ми три изречения с много чувство! - а тя се троснала: - Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения! Иванчо го запомнил. Питал малкото си братче: - Ей, братле, к`о гледаш? - а то казало: - Тарзан по бели гащи. Накрая той питал баща си, а той отвърнал: - Винчета, болчета, гайки. На другия ден Иванчо отишъл на училище. Госпожата го вдигнала да си прочете изреченията, а Иванчо казал: - Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения! Госпожата го завела при директора. Той го питал: - А бе, Иванчо, какво има в твоя мозък? - а той отвърнал: - Винчета, болчета, гайки. Директора се възмутил: - Ей, момченце, знаеш ли кой съм аз? Иванчо го погледнал невинно и отвърнал: - Тарзан по бели гащи.