През нощта един фермер се събудил от шум в обора. Станал, погледнал и видял, че една от кравите му ражда теленце. Нямало време да вика ветеринар, запретнал се сам да помага на животното.
По едно време забелязал, че четиригодишното му синче също е станало и внимателно наблюдава какво става в обора. Когато теленцето се родило, фермерът се измил и рекъл на детето:
- Може би имаш някакви въпроси, синко?
- Да, тате. С каква скорост е карало това теле, та се беше натресло така в кравата?
Предприсъединителен фолклор
Дядо и внуче
хайдушка балада
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна, за запея,
че какъвто ни е хала -
живота стана епопея!
Да пея, дядо, и да плача,
за миналото наше, славно,
когато имахме водачи
и живеехме нормално.
След туй, дядо, какво стана?
Сякаш чума ни налегна -
слезнаха ония от балкана,
работата се затегна.
Кешким, да бяха си стояли
по върхове и по чукари
и още мандри те обрали
преди да станеме “другари”.
Мина се какво се мина,
друга напаст ни налегна -
както мислеха мнозина:
демокрация ненагледна!
Свириш, дядо, кавал плаче,
плаче жално и нарежда:
“демократа” имот влачи
и народната надежда.
Де да беше в турско време,
всеки би викнал: “Обира!”
Но сега си кротко дреме,
щото се “приватизира”.
Свири, дядо, да възпеем
и най-новата управа,
че дордето ний немеем,
тя ни дои като крава.
Няма, дядо, харамии,
липсват и воеводи,
всеки в дупката се крие -
дебне за изгоди.
Всенародната дружина
вкупом, дядо, се спомина!