Вицет — Хасково

Лъвът - царят на животните, казал всяка твар да му донесе месо. Ако някой не му донесат месо - ще го пребие от бой. Всяка живинка понесла бутове към царските палати. Дошъл реда и на заека. Той носел морков и лъвътй започнал да го налага. Заекът хем плачел, хем се смеел. Лъвът го попитал: - Зайо, защо плачеш и се смееш. Заекът отговорил: - Плача, защото ме боли, а се смея, защото таралежът ти носи ябълка.

Животни 03.10.2017 4,256 прегледа

Следващ →

Още вицове

Абе сега на този купон не виждам жена си. Сигурно е избягала. Нали знаете, това е четвъртата ми жена. Първата умря от гъби, втората също от гъби, а третата от удар... По главата... Не искаше да яде гъби. А тази жена е стройна двеста и осемдесет килограмова дама. Заведох я на басейн и тя като скочи във водата създаде вълна - ЦУНАМИ и уби трима-четирима. заведох я на плажа, където тя почерня, а аз не, и я питам- защо? Тя ми вика "Не почерня, защото стоя в сянката ми!". Примирих се с това и отидох за бира и картофки. Но като се върнах видях група мъже бутаха жена ми към водата и викаха "Хайде, бутайте, да спасим кита!" Ха... сега се сещам, тя така и не излезе от водата. Хайде сега наздраве. - Защо толкова често има интервюта с ББ? - Защото толкова често си сменя мнението... Затворник на електрическия стол започва да хълца точно преди да изпълнят присъдата. - Някакви последни желания? – пита директорът на затвора. - Да, хлъц. Можете ли, хлъц, да ме уплашите? Организирано било състезание: който изпие 30 водки, ще спечели 100 хиляди долара. Дошъл французинът, пил що пил, стигнал 10 водки и паднал под масата. Американецът успял да изпие 15 водки и паднал под масата. Дошъл ред на русанка. Той изпил 25 водки и също паднал под масата. Седвал да пие Бай Ганьо. Пил, пил, изпил 29 водки и станал да си върви. Пресрещанали го журналлистите и го попитали: - Бай Ганьо, как може да ви се опре само една водка и заради нея да изгубите такава голяма награда? Бай Ганьо отговорил: - Абе не е проблемът в едната водка. Мога да изпия още толкова, но ние, българите, си имаме граница: Пием до тогава, докато се насерем, после ставаме и си тръгваме! Който иска да потуши страстите, като ги задоволява, той гаси огън със слама. Конфуций