Нашенец отива на гости на добър приятел в Белград . Оня доста се бил замогнал покрай ембаргото и живеел в палат, с басейни, прислужнички. Яли, пили, разказвали си как са прекарвали незаконно гориво през границата и т.н.
Станало време за лягане. Сърбина попитал нашия:
- Ова е твоя соба, сакаш ли да спиш с бебо?
- Не, не , изморен съм, пък и ако се разплаче бебето през ноща ... не, по-добре да съм сам.
На сутринта го събудило дърпането на пердетата, опулил се нашият и видял една пищна мадама с оскъдно бельо, с дълги крака, добре оформен бюст, дълги черни коси ... нашият овесил език като разгонен пес.
Тя го погледнала със страстните си очи, усмихнала се и прошепнала хващайки го за ръката:
- Добро утро, я съм Бебо.
- А, я съм Путьо - отвърнал нашият.
Конферансие тръби пред входа на цирк:
- Не се скъпете, уважаеми граждани! Влезте и ще видите двегодишно детенце, което знае да чете!
Всички бащи и майки влизат вътре. На арената малко момченце прелиства някаква книга.
- Нищо не чуваме! - обаждат се гласове от публиката.
- Няма и да чуете, защото нашето дете знае само да чете, но не и да говори - успокоява ги конферансието.