- Скъпа, а помниш ли, като бяхме млади как се срещахме, как се оженихме, как започнахме заедно да живеем...
- Помня-помня, не се разсейвай, мий чиниите!
Заекът вижда на поляната вълка. Внимателно се показва от храста и плахо пита:
- Как си, Вълчо, почиваш ли си?
- А, не, попаднах в един капан.
- И какво си си проснал мръсната кожа насред гората, гад с гад?