Форт някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците.
Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите:
- Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат.
Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва:
- 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях.
Командирът е поразен:
- И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им?
- Не, капитане. Видях ги през процепа под портата.
Момиче след поредната неудачна връзка, плаче на рамото на приятелка, а тя й казва:
- Толкова си голяма, а още вярваш в приказки!
- Какво съм виновна, като все попадам на толкова добри разказвачи...