Сряда, 7 октомври 2026
|
Хасково
18°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Хасково
България
Светът
Спорт
Хасково
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
- Тате, какво е това басня? - Това е, когато животни например магаре и прасе си говорят, както ние с теб сега.
Разни
03.10.2017
2,358 прегледа
Следващ →
Още вицове
Понякога е по-добре човек да е по-прост и да не чете много много, щото се депресира. Ето, аз днес почетох малко за хомеопатията. Това е когато на пациента се дава суперразредено лекарство, като хомеопатите разчитат на едно нещо, което се нарима "памет на водата". тоест - боли ме глава и пия вода, в която някога е имало разтворен аналгин, но водата е толкова разредена, че няма и молекула аналгин. Памет на водата, разбираш ли. И аз се замислих, ако водата има памет, значи на планетата вече няма такова нещо като питейна вода. Всяка вода някога преди вече е била фекална. Наистина е по-добре понякога да си по-прост. Отивам да си оправя вкуса в устата с една бира.
Жена отива при гинеколог и го моли за съдействие: - Докторе, утре се омъжвам, а както се досещате, отдавна не съм девствена. Можете ли да ми помогнете, в леглото на сутринта да има кръв някак? - Няма проблем – казва лекарят и й прави нужната манипулация. Тя се появява на следващия ден с бонбони и бутилка уиски: - Благодаря ви докторе, има кръв. Много кръв. - Няма проблем. А сега, легнете отново, да извадя бръснарското ножче отвътре...
Една жена си загубила очилата в тъмнината и стояла под една лампа. Един полицай минал и я попитал: - Какво търсите? - Загубих си очилата. - А къде паднаха? - Ей там. - А защо ги търсите под лампата? - Защото тук е по светло.
Когато бие звънеца за влизане в класните стаи, всички трябва да излизате. Учителка по български език
На мен да ми стане, не вярвам, ама жени нали са Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998 г. - Йордан Йовков - "По жицата"