Сряда, 28 октомври 2026 | Хасково Облачно 16°
- Мамо, виж, този снежен човек е съвсем безпомощен! - Защо, детето ми? - Защото си го направих сам, без ничия помощ.
Семейни 4,192 прегледа
Следващ →

Още вицове

Когато се усмихваш, всички гледат усмивката а не недостатъците ти! На дълго извиваща се опашката на бюрото по труда. Измежду продължително чакащи хора да се запишат за безработни, се чува ядосан глас от тълпата към служител - "Къде ходите? Знаете ли от кога ви чакаме? Хайде по-бързо, че вече ми свършва обедната почивка." Двама приятели си говорят. Единият: - Ей братле, няма да повярваш ама брат ми е на зърнена диета! - Нима?!Е, добре тогава какво яде? - Е, как какво? Всичко което зърне на масата! Кавказ. Високопланински пьт. По камьняците с мька се предвижва огромен КРАЗ. Изведньж на пьтя изскача брадясал планинец и насочва кьм шофьора "Калашников": -Слизай! Шофьора слиза. -Удари си една чикия! -Ама защо бе брат, пари ли искаш, нафта ли? Планинеца зарежда калашника: -Чикия, веднага! Ревейки шофьорчето почва и свьршва, трьгва да си дига гащите. -Пак чикия! -Ама защо бре? - и пак рев, молби-нищо! И така още четири пьти. След последния планинеца се обрьща кьм храстите до пьтя: -Жена, излез бе, излез! Тук един приятел ще те откара до Тбилиси! Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва: - Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург. Пиер, мечтателно: - Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог. Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително: - Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка.