Един отива за риба и застава до един дядка. Хвърля въдицата нищо, пак хвърля пак нищо, цял ден нищо не хванал. А дядото на всяко хвърляне риба вади. На другия ден застанал на мястото на дядото, а дядото на отсрешния бряг. Той пак нищо, а дядото на всяко хвърляне риба вади. На третия ден отива на отсрешния бряг където бил дядото, пак няма риба. А дядото на отсамния бряг и пак на всяко хвърлане риба хващал. Не се сдържал и попитал:
- А бе, дядо, как тъй, където и да застанеш все хващаш риба, а аз не?
Дядото отговорил:
- Абе, когато сутрин стана, оная ни работа, в който крачол влезе, на него бряг заставам.
- А моят като стърчи нагоре?
- Е значи не си за тука.
Поздравления! Чух, че си се развел! ! !
- Аха.
- Защо не се радваш? Толкова ти беше мерак!
- Помниш ли, че ти бях казал, че ще ходим на круиз!
- Да.
- Един ден, като бях с моята вече бивша жена стояхме на палубата, когато зад борда падна едно момченце, син на мултимилионер. Нещастният баща, се оказа, че не може да плува и се молеше някой да спаси сина му, но в този момент в морето просто гъмжеше от акули и никой от моряците не се осмеляваше да скочи във водата.
И изведнъж в отчаян порив моята жена скача при момченцето, точно ги изтеглят с въже под носа на акулите.
Бащата на момчето е на седмото небе от щастие. Веднага й написа чек за пет милиона долара и й предложи доста добро място в негова компания, а сега май ще се и жени за нея. Моята жена за нула време стана знаменитост, раздава наляво надясно автографи, а с мен се разведе, и нито цент ми остави.
Ето такава е женската благодарност! А аз я бутнах зад борда!