Сряда, 28 октомври 2026 | Хасково Облачно 15°
Връща се мъж от командировка. Гледа в гардероба - никой, под леглото - никой, с последна надежда изтичва на балкона - и там няма някой без гащи да виси. Влиза угрижен в стаята, а жена му ехидно: - Е, този път ще се наложи вместо всички ти да се отчетеш!
Семейни 4,386 прегледа
Следващ →

Още вицове

Президентът на Русия идва на почивка в САЩ. По време на обиколката си среща Американския президент близо до Ниагарския водопад. Двамата разговарят: - Моите хора са страшно верни - казал руския президент. - Не, не, моите са по-верни - отвърнал американския. Така спорили дълго време. Накрая руският президент предложил да изпитат верността на хората си, като ги накарат да скочат във водопада. Двамата президенти извикали по един човек от охраната си. - Скачай във водопада -к азал американския президент на своя телохранител. - Не мога, сър, имам жена, деца. - Скачай - заповядал руският президент. Войникът се приближил до водопада и скочил. Долу го хванали с предпазните мрежи. Американският президент, впечатлен, се приближил до руския войник и му казал. - Никога до сега не съм виждал такава вярност. Какво те накара да скочиш? - Е, как какво? -отвърнал войникът - Та нали имам жена, деца. Поканили млад пианист (отличник, лауреат, дипломант и прочие) да запише концерт на Рахманинов за пиано. Отива той в студиото, ужасно развълнуван разбира се. Задушава се от притеснение. Посреща го стар и опитен звукооператор, които сигурно е правил записи на самия Рахманинова. Сипал му чайче, завел го в студиото при пианото, успокоил го по бащински. Влязъл в кабинката си и казал в слушалките на младежа: - Изсвирете ми гамата фа-мажор, моля. Пианистът я изсвирил. - И си-минор, ако не ви затруднява. Изсвирил и нея. А старецът мълчи, тананика си нещо, движи плъзгачите, щрака с мишката нещо по монитора... - Извинете, а кога да свиря концерта на Рахманинов? - Ох! Ти още ли си тук? Отивай си, я после ще го наредя на компютъра. Голотата краси човека. След дълъг и откровен разговор,приятелят и споделя: - Струва ми се много странно,че не си блондинка. Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: - Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека. Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, да де...