Чапай и Петка бягали от белите. Петка се качил на едно дърво, а Чапай навлякъл една кучешка кожа, но наопъки. Дошли белите. Видели кучето и му дали парче локум. Чапай го изял. Те започнали да се смеят и му дали още едно парче локум. Той пак го изял и те си тръгнали. Тогава Чапай махнал кожата и попитал Петка:
- Защо се смяха?
- Ти да си виждал куче да яде със задника си?
Идва шефа на работа в дванадесет без десет. Изпил си кафето, запалил цигара и решил да пристъпи към работа. Звъни на секретарката си:
- Прати ми счетоводителя при мен.
- На обяд е. Вече е двандесет и половина.
- Вече е обяд ли? Леле, как лети времето!