Вечер. Към чакащите хора на автобусната спирка се приближава баба с едно куче в ръце и пита всеки:
- Това куче не е ли ваше?
Всички й отговорили отрицателно и тя си тръгнала доволна, галейки кучето с думите:
- Чудесно! Сега ще отидем вкъщи и такава супичка ще направя от теб...
- Защо си толкова тъжен?
- Тъжен ли? По-скоро в див ужас съм!
- От какво?
- Идвам от гарата, трябваше да посрещам жената, а тя не дойде. Страхувам се, че може да си е вкъщи още от вчера!