Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
- …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от
купетата…
Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
- Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно…
Тук майката въздъхва облекчено…
- …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Малкото зайче било вече достатъчно голямо и бащата заек решил да го "светне" за някои неща в живота .
Завел го на една поляна, където имало три зайкини и му казал :
- Стой в края на поляната и виж какво ще направя !
Отишъл той в другия край на поляната, засилил се и ... едно, две, три ... оп ... и ги "наредил" и трите . Върнал се при сина си.
- Видя ли сине какво направих ?
- Абе видях тате, ама ако може още веднъж ми покажи.
- Добре сине, стой и гледай внимателно!
Отишъл пак в другия край на поляната, засилил се и ... едно, две, три ... оп ... и пак ги "наредил" и трите . Върнал се при сина си.
- Видя ли сега сине?
- Видях татко.
- Добре тогава . Сега ти го направи!
Отишъл малкият-голям заек в другия край на поляната, засилил се и ... едно, две, три, четири ... оп ... тате ... извинявай.