Сряда, 18 ноември 2026 | Хасково Облачно 15°
Малко момиченце влиза в магазина и казва: - Шест бири. Продавачката се навежда към хлапето, което едва се подава над тезгяха: - А ще можеш ли да ги донесеш до вкъщи? - И аз това се чудя... Ще взема да изпия двете още тука да не ги мъкна.
Разни 2,712 прегледа
Следващ →

Още вицове

Събрала се е тълпа пред една сграда. На един балкон един човек се е приготвил да скача. Един от тълпата мърмори: - Ако не скочи до няколко минути ще закъсня за работа... Мъж на средна възраст, с приличен личен бизнес, назначава младо момиче за секретарка. За да я въведе в естеството на производството на сладкарски изделия, с каквито междувпрочем се занимавал, я заразвеждал из цеховете и заобяснявал: - Тук се подготвя тестото за кроасаните. - Иииии, баси якото...- изцвилила възторжено ефектната блондинка, с гръдна обиколка колкото на средно голяма летяща чиния и крака дълги като извинение на изневеряващ мъж. - А тук се приготвя сладоледа. - Иииии, баси якото... - Това е цехът за опаковки. - Иииии, баси якото...-Еднотипната реакция леко подразнила шефа и той попитал - А освен "Иии, баси якото..... " друго можеш ли? - Да, свирка...... - Иииии, баси якото...... Ходи си милиционерът през парка. Тъмно е. Приближава един храст, от който се чуват пъшкания и стенания. С плътен и респективен глас пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти, мъжът, да мълчиш , не питам теб. - По-любов! - отговорил му женски глас. Продължил пазителят на реда по пътеката и стигнал втори храст. С плътен и респективен глас пак пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - По-любов бе сладък,по-любов! - отговорил му друг мъжки глас. С разбирателен поглед пак продължил по пътеката. Стига трети храст. Запъхтяни стенания. Страст голяма. Задал дежурният въпрос: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - Че кой питаш.То тук друг няма. Две песъчинки си вървели в пустинята и едната казала на другата: - Мисля, че някой ни следи. - Как в тая криза сте успели да запазите фермата си, без да се разорите? - пита случаен минувач. - Виждате ли онзи мъж там - посочва фермерът. - Той работи при мен, но понеже нямам с какво да му плащам, след две години фермата ще бъде негова. Тогава аз ще започна да работя при него, докато си я върна обратно.