Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
— Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Tрима друсани отиват на купон и чукат на вратата, но никой не им отваря. Този който е на кока казва:
- Абе дайте да разбием вратата и да ги пребием тия копелета вътре!
Тоя на помпата казва:
- Защо да я разбиваме като можем да се плъъъзнем отдолу и да влезем.
Третия, напушения казва:
- Що бе, то и тука си ни е гот?