Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах.
- Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай.
Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й.
И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.
В училището на Иванчо дошла млада и много готина учителка. Иванчо веднага и хвърлил око и всеки път когато я видел да минава по коридора и подмятал: Госпожо, ако знаеш как ще те шибам! !
На учителката и писнало от тези подмятания и отишла при директора му казала:
-Г-н директор, всеки път когато вървя по коридора, един ученик ми казва, че щял да ме шиба.
А директорът попитал:
-Това момче високо, русо и с лунички ли е? ?
-Да-казала учителката.
-А, това е Иванчо..... и да знаеш, щом е казал, че ще те шиба, значи ще те шиба ..