Един линуксаджия умрял и се явил при свети Петър. Свети Петър разгърнал книгата, потърсил и казал:
- Не, ти не си за тук, ти си за ада.
Изведнъж изкочили едни черни дяволи и замъкнали специалиста надолу. Навлезли в ада и минали девети кръг, осми кръг, седми... Линуксаджията изплакал:
- Ама къде ме водите, бе?
- Спокойно, ще видиш. – отговорили дяволите.
Минали шести, пети и все по-навътре. Линуксаджията извикал:
- Ама толкова ли съм грешен, бе?
Дяволите казали:
- Спокойно, ще видиш.
Стигнали до центъра на ада. Там самият сатана седял пред един компютър. Като видял това, линуксаджията проплакал:
- Леле, сега какво ще ми правите?
Сатаната казал:
- Нищо няма да ти правим. Сядай и ми оправи джентоото.
Линукс специалистът учудено попитал:
- Ама нали това е адът?
- Какъв ад, бе, това е дипендънси хел! – отговорил сатаната.
София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас:
- Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар?
- В Стокхолм, к-к-к-учко...