Свещеник влязъл във вашингтонска бръснарница. След като се подстригал, той попитал колко струва.
- Безплатно е - отвърнал бръснарят. - Ще го смятам за служба на Господ.
На другата сутрин отишъл на работа и намерил пред вратата дванайсет молитвеника и благодарствено писмо от свещеника. По-късно същия ден в бръснарницата влязъл полицай. След като се подстригал, той попитал колко струва.
- Безплатно е - отвърнал бръснарят. - Ще го смятам за служба на обществото.
На другата сутрин отишъл на работа и намерил пред вратата дванайсет понички и благодарствено писмо от полицая. После в бръснарницата влязъл сенатор. След като се подстригал, той попитал колко струва.
- Безплатно е - отвърнал бръснарят. - Ще го смятам за служба на страната.
На другата сутрин отишъл на работа и намерил пред вратата дванайсет сенатори.
Веднъж малкият Иванчо разхождайки се в парка намира бележка, но уви не може да чете.
Занася бележката на учителката си и я моли да му я прочете. Учителката прочела бележката и му се скарала:
- Как не те е срам да ми даваш такива работи! Вън, да ми се махаш от главата!
На път за вкъщи срещнал полицай. Помолил го да му прочете бележката.
Полицаят погледнал бележката и побеснял.
- Как може такова малко момче да се занимава с такива работи?
Учуден Иванчо отишъл при баща си и му показал бележката. Той я прочел и почнал да му вика:
- Ти, безсрамнико, как не те е срам да ми показваш такива работи!
Смаян Иванчо тръгнал да обикаля и да търси някой да му прочете бележката.
След дълго обикаляне и търсене стигнал до дявола. Помолил го да му я прочете.
Дяволът погледнал бележката, засмял се и я скъсал.
Малкият Иванчо го попитал защо се смее и какво толкова пишело на бележката.
Дяволът, смеейки се му отговорил:
- Не знам, не мога да чета.