Разхождайки се по улиците на Париж, млада дама мернала Пикасо, седейки и рисувайки в едно странично кафене. Без да бъде много нахална тя помолила Пикасо дали не би я нарисувал, след което да му заплати за услугата.
Пикасо се съгласи и след няколко минути тя стана един оригинал на Пикасо!
- И колко Ви дължа? - попита тя.
- Пет хиляди франка - беше отговорът му.
- Но това Ви отне само три минути - му напомни учтиво младата дама.
- Не, каза Пикасо. Отне ми целият мой живот!
На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.