Свикнал съм искрено да давам по мъничко от своето сърце, но често лошо го раздавам и после ги събирам по зрънце. Не ми тежи от тази теорема, че всеки гледа обич да краде, но ми тежи,ч е всеки алчно взема и нищичко не ще и да даде...
Отива тъжен евреин при равина и му казва:
- Рави! Толкова съм беден, толкова съм беден! ! Дори мляко нямам...
Равинът:
- Достатъчно, синко, не говори повече! Върви си в къщи, ще има мляко.
След два дни същият евреин тича при равина и крещи:
- Рави! Появиха ми се женски гърди и мляко даже имат, но аз не те помолих за това!
Равинът:
- Какво да се прави, синко! Такъв народ сме - по-скоро ще сътворим чудо, отколкото да дадем пари!