Вицет — Хасково

Иванчо среща на улицата хубавата Марийка: - Здравей, как се казваш? - А? - Как се казваш? - Марийка. - Да се разходим в парка? - А? - Да се разходимв Парка? - Добре. След един час, след като я изчукал на една полянка, Иванчо пита? - Хареса ли ти? - А? - Кеф ли ти беше, питам? - Аха, много.. - Абе ти да нямаш някакво заболяване на ушите, трудно чуваш нещо? - Не е на ушите, то е усложнение от сифилиса на слуха...

Иванчо и Марийка 03.10.2017 5,165 прегледа

Следващ →

Още вицове

Момче от провинцията постъпва на работа в голям универсален магазин в Ню Йорк. След първия работен ден шефът го пита, колко продажби има. - Само една - отговаря момчето. - Как така само една! - ядосва се шефът. - Другите правят по 20-30 на ден... И за колко пари? - За 333 334 долара. - Как го направи? - не може да повярва шефът. - Ами дойде един мъж, на когото продадох първо една малка въдичарска кукичка, после една средна и накрая - една голяма. После му продадох три пръта - малък, среден и голям. Попитах го, къде ще ходи за риба, а той отвърна: "В океана". Заведох го на щанда за лодки и му продадох скутер. Той се притесни, че фолксвагенът му няма да може да тегли моторницата и аз му продадох джип. Шефът възкликнал недоверчиво: - И ти си продал всичко това на човек, който е искал само една кукичка?! - О, не! - отвърнало момчето. Той дойде да купи тампони за жена си, а аз му казах: "И без това уикендът ти е провален, защо не отидеш за риба?" "Не е луд този, който яде баницата, а който му я дава" помисли си Ева, и отхапа още едно парче от ябълката. Нов надежден начин за сутрешното събуждане: 1. Будулникът се наглася за 07:00. 2. Форматиране на хард диска за 07:03. И само се опитай да се успиш! При криза рибите кълват на гола кукичка, а хората - на една гола заплата. Из разказ на стар морски вълк: - Значи веднъж моят кораб попадна в такава гъста мъгла, че дори носа не можех да си видя. Внезапно, когато вече се бях отчаял напълно, видях в далечината слаб огън. Силите ми се върнаха и пълен с надежда аз завъртях щурвала и насочих кораба към огъня. Огънят се приближаваше, приближаваше, ставаше все по-ярък и контрастен, и, накрая, разбрах, че това е ..... огънят на моята цигара...