Червената шапчица, Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.
Един ден Бог и Адам се разхождали в рая. Бог казал на Адам, че е време да засели Земята.
- Адаме - рекъл му Той, - можеш да започнеш, като целунеш Ева.
- Какво е „целувка"? - попитал Адам.
Господ му обяснил и Адам завел Ева зад един храст, и я целунал. После се върнал с широка усмивка и казал:
- Беше страхотно. А сега?
- Сега трябва да милваш Ева - отвърнал Бог.
- Какво е „милвам"?
Господ му обяснил, Адам завел Ева зад един храст и нежно започнал да я милва.
После се върнал с широка усмивка и казал:
- Това беше още по-хубаво от целувката. А сега?
- Искам да се любиш с Ева - отвърнал Бог.
- Какво е „да се любиш"?
Господ му обяснил и Адам завел Ева зад храста. След няколко секунди се върнал и попитал Бог:
- Какво е „боли ме главата"?