През нощта човек върви през парка и яде баничка. Изведнъж от тъмното към него се протяга ръка и се чува сърцераздирателен вопъл:
— Да-а-ай!
— Б-б-баничката ли?
— Не. Хартийката-а-а…
Любовта е като дребната шарка - всички трябва да я преболедуваме. И също като дребната шарка, прекарваме я само веднъж. /"Празни мисли на един празен човек"/