Сряда, 7 октомври 2026 | Хасково Разкъсана облачност 21°
Шефа на борците решава да прати двама от тях във ВУЗ. След една година отива и гледа единият от тях копае под едно дърво. - Какво прави тоя, аз не мога да го накарам човек да убие, те го накарали да копае. Какво правиш бе келеш? - Остави се, шефе, уча математика - карат ме да търся корен квадратен от четири и на - търся го. - Ами къде е другия? - Ами той май е в задния двор ама да знаеш май и той учи математика. Отива шефа и какво да види - оня си изкарал оная работа на един пън, точи брадва и реве. - К’во пра’иш ти бре? - Остави се шефе - проплакал втория борец - карат ме да деля член на многочлен.
Борци 5,468 прегледа
Следващ →

Още вицове

Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. - Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. - Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. - Ден трети. И палма намерихме. Добре е. - Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. - Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. - Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. - Ден седми. Чапаев ме изпревари. По средата на зимата на реката седи рибар и лови риба. Рибата въобще не кълве, а рибарят е премръзнал като куче. До него сяда някакъв старец и започва да вади една след друга риби. - Ей, дядка, как го правиш това, бе! Аз седя два часа и не съм хванал нищо, а ти една след друга ги вадиш?! Дядката: - Ферфея фряфва се фърфи на фофло…. - Кво, кво?! - Хаффам фе ферфея фяфвя се фърфи на фофло фе…. - Кво приказваш, бе? Нищо не ти се разбира… Дядото с досада изплюва нещо в ръката си и крещи: - Абе, казвам ти, че червеят трябва да се държи на топло, бе! Срещат се двама. Единият се оплаква: - Жена ми ми съсипа живота. И да дишам не ми дава! - А пък моята наопъки. Щом се прибера вкъщи и веднага вика: "Я ми дъхни!". На един човек му се ходило по голяма нужда, но нямало свободна тоалетна. Намерил сянка зад църквата и тъкмо се надупил, миряните започнали да прииждат на литургия. Погледнал - нагоре върви гръмоотвод. Посеркото бил на зор и без да му мисли се покатерил на църковния покрив. Блаженно свалил панталона и започнал да се облекчава. За късмет една от керемидите липсвала и ароматния товар попаднал точно в отверстието. В този съдбовен момент попът общувал с Бога: - Дядо Боже каквото ни дадеш, това ще ядем. Потресът у мирянските души бил кански, кога в ръцете на дядо поп пльоснала зловонната манна небесна... Разговарят две секретарки: - Как мислиш, дали шефа ме обича? - Разбира се, защо да правиш изключение?