Сряда, 28 октомври 2026 | Хасково Облачно 16°
Червената шапчица, Джоузеф Хелър - А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът, - ти да не си медицинска сестра? - Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно. - Ти си луда! - Защо да съм луда? - Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк. - Защо? - Защото съм девствен! - Че какво общо има това с баба? - Никой не кани вълк при баба си при такова положение. - Аз те каня! Каня те у баба си! - Не, не мога да дойда. - Защо не? - Защото си луда. - Защо да съм луда? - Защото искаш да дойда при баба ти. Червената шапчица набръчка чело: - Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда, защото искам да дойдеш, така ли? - Si.
Червената шапчица 11,434 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Защо снегът не винаги е бял? - Защото тоалетните не винаги са безплатни... Говорят си две приятелки: - Срещам се с един мъж, но нещо не ми допадна много. Как вежливо да му откажа по-нататъшно общуване? - Аз обикновено в такива случаи моля за заем - една голяма сума, после сами си изчезват... Тичал Зайо из гората, гонил вятъра. От близкия храст изкочил Вълчо умрял от глад. - Зайо, ела бе, ела да ти кажа нещо. Зайо се счупил от тичане, Вълчо го подгонил. По време на гонката, Зайо видял голяма дупка, прескочил я, обърнал се и видял Вълчо как се разбива вътре. Можел да избяга, но решил да се погаври. Върнал се до дупката. - Къде си бе педал, сега ще ти пратя Мечо да те надупи! Нещастник! Хранил го известно време и си тръгнал. След малко си помислил колко ще е яко да се върне и да направи едно клипче на гсм-то как се гаври с него. Застанал на ръба, но се хлъзнал и паднал при него... - Лелее Вълчоо, дойдох да ти се извиня братле... - Скъпи - шепне тя, - продавал ли си някога прахосмукачки? - Не! - Тогава, моля те, започвай! Чувам стъпките на мъжа си по стълбите... Идва при психоаналитика клиент. Ляга на кушетката и ..мълчи. Психоаналитикът търпеливо чака. Минава един час в абсолютна тишина. Клинетът мълчаливо става, остава 50 долара и сбогувайки се си тръгва. На следващия ден ситуацията се повтаря. И така още няколко пъти. Накрая психоаналитукът не издържал и пита: - А все пак не искате ли нещо да ме попитате? Клиентът радостно: - Може ли? - Разбира се! - Не ви ли трябва съдружник?