Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка. Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излезнала една млада монахиня: Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката. Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? Да, но само за тази нощ. Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си. Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото: Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен. Подават му една паничка с храна. Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен. Подават му едно шише ракия... Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен. В този момент игуменката отваря вратата и казва: Господи, не ме бутай, аз сама ще влезна...