В един блок на първия етаж живял професор по математика, а на втория, точно над него негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал - тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час от долу се чува глас:
- Хвърли и другата, че да заспя спокйно!
Старшина строява ротата и казва:
- Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин…
- Алуминий. - чува се глас от строя.
- Кой се обади? - пита старшината.
- Редник Петров!
- Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие!
- Ще спасяваме старшината. - чува се отново от строя
- Кой се обади? - пита пак старшината.
- Редник Петров!
- Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…